6 jul 2022, 12:36

История с листо

  Poesía
662 0 2

Спохождат си ме мислите подред

като поток изливащ се в планинска урва,

отърсени от комплексарски етикет

в пространството ми мозъчно се втурват.

 

Дали във онзи  ноемврийски ден

изпрати Бог подсказката вълшебна...

Отронено без глас, единствено листо

във форма на сърце връз мен  полегна.

 

Душата пеперудена и млада

от тайнството полека заискри.

В среднощната предчувствена омая

мигът разтупкан, цялата я изчерви.

 

Сред мириса на мъртвите листа

надлежно стелещи дъждовност и разлъка

една притихнала във себе си душа

подскочи  леко и от щастие подхвръкна.

 

Всемирът я целуна с цялата си нежност,

а срещата дари я с мощен пулс.

Момиче и момче след  миг- вълшебност

поеха пътя на съдбовен курс.

 

Проблесна здрачът в техните очи,

а случаят прегърна ги доволен.

Нагазиха във девствени следи

разлистени в своя  пир  любовен.

 

Всемирът тайно ги обръси

в сияйността на звездни водопади.

Амурчета игриви и грижовни,

събориха ненужните прегради.

 

И ето ги,  заплували в морето на живота

попътен вятър платната им издува,

че няма нищо по-красиво от любов тъй чиста

разперила крила във синева  да плува.

 

Историята се досещате, че продължава...

Каквато и да е, е сбъднатост мечтана.

Чрез тайните на времето се заиграва

и носи им  награда след награда…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всеки от нас има своите мигове, разтуптяни и живи! Те са живи в нас, защото са пропити от онази истинска и тръпнеща любов! Благодаря, Мария!
  • В живота има такива магични срещи, които определят курса на следващите десетилетия. И, ако са, както при теб, белязани с любов, тогава тръгваш по пътя на щастието.
    Поздравявам те за написаното, Лютиче! 🌈

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...