Спохождат си ме мислите подред

като поток изливащ се в планинска урва,

отърсени от комплексарски етикет

в пространството ми мозъчно се втурват.

Дали във онзи  ноемврийски ден

изпрати Бог подсказката вълшебна...

Отронено без глас, единствено листо

във форма на сърце връз мен  полегна.

Душата пеперудена и млада

от тайнството полека заискри.

В среднощната предчувствена омая

мигът разтупкан, цялата я изчерви.

Сред мириса на мъртвите листа

надлежно стелещи дъждовност и разлъка

една притихнала във себе си душа

подскочи  леко и от щастие подхвръкна.

Всемирът я целуна с цялата си нежност,

а срещата дари я с мощен пулс.

Момиче и момче след  миг- вълшебност

поеха пътя на съдбовен курс.

Проблесна здрачът в техните очи,

а случаят прегърна ги доволен.

Нагазиха във девствени следи

разлистени в своя  пир  любовен.

Всемирът тайно ги обръси

в сияйността на звездни водопади.

Амурчета игриви и грижовни,

събориха ненужните прегради.

И ето ги,  заплували в морето на живота

попътен вятър платната им издува,

че няма нищо по-красиво от любов тъй чиста

разперила крила във синева  да плува.

Историята се досещате, че продължава...

Каквато и да е, е сбъднатост мечтана.

Чрез тайните на времето се заиграва

и носи им  награда след награда…