История с листо
Спохождат си ме мислите подред
като поток изливащ се в планинска урва,
отърсени от комплексарски етикет
в пространството ми мозъчно се втурват.
Дали във онзи ноемврийски ден
изпрати Бог подсказката вълшебна...
Отронено без глас, единствено листо
във форма на сърце връз мен полегна.
Душата пеперудена и млада
от тайнството полека заискри.
В среднощната предчувствена омая
мигът разтупкан, цялата я изчерви.
Сред мириса на мъртвите листа
надлежно стелещи дъждовност и разлъка
една притихнала във себе си душа
подскочи леко и от щастие подхвръкна.
Всемирът я целуна с цялата си нежност,
а срещата дари я с мощен пулс.
Момиче и момче след миг- вълшебност
поеха пътя на съдбовен курс.
Проблесна здрачът в техните очи,
а случаят прегърна ги доволен.
Нагазиха във девствени следи
разлистени в своя пир любовен.
Всемирът тайно ги обръси
в сияйността на звездни водопади.
Амурчета игриви и грижовни,
събориха ненужните прегради.
И ето ги, заплували в морето на живота
попътен вятър платната им издува,
че няма нищо по-красиво от любов тъй чиста
разперила крила във синева да плува.
Историята се досещате, че продължава...
Каквато и да е, е сбъднатост мечтана.
Чрез тайните на времето се заиграва
и носи им награда след награда…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Сотирова Всички права запазени
