14 ago 2008, 16:54

Историята на едно удавяне

Poesía » Filosófica

842 0 13

Удавих се от мислене...
                                           за спомени.
И мислите излитаха
                                          през прозорците
                                                                    отворени.

Удавих се от мислене...
                                           за минало.
И слънцето лъчи закриваше,
                                              остави ги
                                                                     прогонени.

Удавих се в терзания...
                                              за глупости.
А спасителният пояс бе
                                              спукан
                                                                от мълчание.

Удавих се от мислене...
                                              потънах.
За главоболието
                                      просто миг
                                                                 страдание...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

natalia (Наталия Божилова)

Поздрав

2008-09-06T23:14:37+03:00
Кристинчетооо (Кристина Йорданова)

Много хубаво стихче...САМО ТАКА!!!

2008-09-06T23:08:47+03:00
the_r0se (Теодора Драгиева)

Нема да се даваш!Продължавай и браво за стихчето!

2008-09-05T11:48:39+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Потънах в размисли след прочита!!!
Поздравче!!!

2008-08-15T20:44:35+03:00
TeMiDa (Преследваща северния вятър)

Много ви благодаря, ДесиК,ще се пробвам да се спася, в крайна сметка...born to fight

2008-08-15T20:34:53+03:00