Aug 14, 2008, 4:54 PM

Историята на едно удавяне 

  Poetry » Phylosophy
685 0 13
Удавих се от мислене...
                                           за спомени.
И мислите излитаха
                                          през прозорците
                                                                    отворени.


Удавих се от мислене...
                                           за минало.
И слънцето лъчи закриваше,
                                              остави ги
                                                                     прогонени.


Удавих се в терзания...
                                              за глупости.
А спасителният пояс бе
                                              спукан
                                                                от мълчание.


Удавих се от мислене...
                                              потънах.
За главоболието
                                      просто миг
                                                                 страдание...
                               

© Преследваща северния вятър All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??