Aug 14, 2008, 4:54 PM

Историята на едно удавяне

Poetry » Philosophical

828 0 13

Удавих се от мислене...
                                           за спомени.
И мислите излитаха
                                          през прозорците
                                                                    отворени.

Удавих се от мислене...
                                           за минало.
И слънцето лъчи закриваше,
                                              остави ги
                                                                     прогонени.

Удавих се в терзания...
                                              за глупости.
А спасителният пояс бе
                                              спукан
                                                                от мълчание.

Удавих се от мислене...
                                              потънах.
За главоболието
                                      просто миг
                                                                 страдание...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

natalia (Наталия Божилова)

Поздрав

2008-09-06T23:14:37+03:00
Кристинчетооо (Кристина Йорданова)

Много хубаво стихче...САМО ТАКА!!!

2008-09-06T23:08:47+03:00
the_r0se (Теодора Драгиева)

Нема да се даваш!Продължавай и браво за стихчето!

2008-09-05T11:48:39+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Потънах в размисли след прочита!!!
Поздравче!!!

2008-08-15T20:44:35+03:00
TeMiDa (Преследваща северния вятър)

Много ви благодаря, ДесиК,ще се пробвам да се спася, в крайна сметка...born to fight

2008-08-15T20:34:53+03:00