Избледнява луната, настъпва зората,
наближава и сетния час.
Облаци слънцето скриват, мечтите се сриват.
Бълнува умът ми на глас.

Провиквам се силно, усмихваш се дивно,
потегляш на похода нов.
Войници в колони редят се, камбаните бият.
И ето го царят - готов!

Минават се дни, не спират сълзи,
постелята тръпне от студ.
Наследникът спи, редят се слуги,
посрещат те кралския труп.

Болка гори, самотата тежи,
луните избледняли - заспиват.
Останах сама, защо ме избра,
да бъда кралица- горда, красива?!