Aug 8, 2007, 3:59 PM

Историята на кралицата

  Poetry
1.1K 0 0


Избледнява луната, настъпва зората,
наближава и сетния час.
Облаци слънцето скриват, мечтите се сриват.
Бълнува умът ми на глас.

Провиквам се силно, усмихваш се дивно,
потегляш на похода нов.
Войници в колони редят се, камбаните бият.
И ето го царят - готов!

Минават се дни, не спират сълзи,
постелята тръпне от студ.
Наследникът спи, редят се слуги,
посрещат те кралския труп.

Болка гори, самотата тежи,
луните избледняли - заспиват.
Останах сама, защо ме избра,
да бъда кралица- горда, красива?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Тт All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...