1 oct 2018, 10:37

Исус от гетото

  Poesía
1.2K 4 8

Днес Исус се роди -

не в кошара, а някъде в гетото.

Не изгряха звезди,

стара газена лампа просветваше.

 

Не дойдоха царе,

нито ангели с божа заръка.

Само хилав щурец

си изплакваше в тъмното мъката.

 

Преждевременен гост!

Малолетната майка ридае,

че животът е прост,

но с дете на ръце – изпитание.

 

Да избяга реши,

а Исус да подхвърли пред черквата.

между кротки души,

а пък тя е без друго неверница.

 

Нека в храма расте,

любовта му е дадена свише.

Но е нейно дете! –

и го гушва току сред бунището.

 

Цвета Иванова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Настръхнах! Аплодисменти и от мен!
  • Едно общество което не се грижи за децата си- вече е в упадък!
    Но само с констатации и упреци изоставените деца няма да намаляват...
    Стихотворението е зов да погледнем истината в очите.
    Поздравления,Цвета!
  • Малко странно ми звучи Исус и гетото,но стихът си заслужава одобрение.
  • Цвети!
  • Цветенце, четох го вече и тука пак , прекрасно е

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...