5 feb 2016, 20:08

Италия 

  Poesía » Otra
337 0 1

Като спагети,

наплетени, объркани, наблъскани

лакомо в чинията

с типичния си италиански хаос

 

Скандални, крещящи, възмутителни

са дните ми,

с чаша тосканско вино

и черпак южна страст

 

Не съм в Италия,

счупи се венецианската маска

на кикотещ се клоун

и сега

 

Тънещо в самота,

времето се клати

като гондола,

загубила своя бряг

 

Как да затворя очи,

когато щурците ми правят серенада,

как, за Бога, се спи,

когато кръвта още вярва, че е млада

 

Сициалиански горещи нощи,

куршуми в стената,

парещи средиземноморски мечти,

каква е цената ли?

 

Утре главата ще ме боли,

утре ще ставам рано,

утре Италия ще е мъртва...

но днес ще бродя из Рим

 

Докато скъсам последните сандали,

докато изпия последната капка кръв,

докато изплача заедно с фонтаните

последните гладиаторски сълзи.

© Ваня Накова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??