Като спагети,
наплетени, объркани, наблъскани
лакомо в чинията
с типичния си италиански хаос
Скандални, крещящи, възмутителни
са дните ми,
с чаша тосканско вино
и черпак южна страст
Не съм в Италия,
счупи се венецианската маска
на кикотещ се клоун
и сега
Тънещо в самота,
времето се клати
като гондола,
загубила своя бряг
Как да затворя очи,
когато щурците ми правят серенада,
как, за Бога, се спи,
когато кръвта още вярва, че е млада
Сициалиански горещи нощи,
куршуми в стената,
парещи средиземноморски мечти,
каква е цената ли?
Утре главата ще ме боли,
утре ще ставам рано,
утре Италия ще е мъртва...
но днес ще бродя из Рим
Докато скъсам последните сандали,
докато изпия последната капка кръв,
докато изплача заедно с фонтаните
последните гладиаторски сълзи.
© Ваня Накова All rights reserved.