5.02.2016 г., 20:08

Италия

502 0 1

Като спагети,

наплетени, объркани, наблъскани

лакомо в чинията

с типичния си италиански хаос

 

Скандални, крещящи, възмутителни

са дните ми,

с чаша тосканско вино

и черпак южна страст

 

Не съм в Италия,

счупи се венецианската маска

на кикотещ се клоун

и сега

 

Тънещо в самота,

времето се клати

като гондола,

загубила своя бряг

 

Как да затворя очи,

когато щурците ми правят серенада,

как, за Бога, се спи,

когато кръвта още вярва, че е млада

 

Сициалиански горещи нощи,

куршуми в стената,

парещи средиземноморски мечти,

каква е цената ли?

 

Утре главата ще ме боли,

утре ще ставам рано,

утре Италия ще е мъртва...

но днес ще бродя из Рим

 

Докато скъсам последните сандали,

докато изпия последната капка кръв,

докато изплача заедно с фонтаните

последните гладиаторски сълзи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Накова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...