5.02.2016 г., 20:08 ч.

Италия 

  Поезия » Друга
364 0 1

Като спагети,

наплетени, объркани, наблъскани

лакомо в чинията

с типичния си италиански хаос

 

Скандални, крещящи, възмутителни

са дните ми,

с чаша тосканско вино

и черпак южна страст

 

Не съм в Италия,

счупи се венецианската маска

на кикотещ се клоун

и сега

 

Тънещо в самота,

времето се клати

като гондола,

загубила своя бряг

 

Как да затворя очи,

когато щурците ми правят серенада,

как, за Бога, се спи,

когато кръвта още вярва, че е млада

 

Сициалиански горещи нощи,

куршуми в стената,

парещи средиземноморски мечти,

каква е цената ли?

 

Утре главата ще ме боли,

утре ще ставам рано,

утре Италия ще е мъртва...

но днес ще бродя из Рим

 

Докато скъсам последните сандали,

докато изпия последната капка кръв,

докато изплача заедно с фонтаните

последните гладиаторски сълзи.

© Ваня Накова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??