Иван и Мария
/На дядо и баба/
Той нямал обувки – естествена кожа.
И спал е в таванско, без печка, на свещ.
Но вярвал... Не бих го нарекла набожен.
И вярва все още и в доблест и в чест.
Обича ме... Много. Нали ми е... Дядо!
И даже да казват, че бил особняк.
За мен е Единствен. Прилича на дякон.
А който отрича е... просто глупак!
Иван се нарича. Хем име... типично.
Жена му – Мария. Естествено... Как?!
С Иван и Мария и в бедност и в пищност...
Аз как се обича... От тях го разбрах.
И още... И още... Съвсем не отричам.
Грижовни, човечни и луди... по мен.
Мечтая горещо... на тях да приличам...
частица, прашинка, тъй... малко поне.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Виолета Todos los derechos reservados
