9 jul 2017, 0:34

Из бележките

  Poesía
693 0 1

Аз все те пиша, любов,

щом усмихнат до мене заспиш,

Дора Габе те пази с лъчи,

а щом бурно до мене мълчиш. 

Данте ада отваря и пак любов ми тежиш
Аз все те пиша разказвам,

а после пак те чета,

по очите, по романите, по ужасите на Кинг 

и те играя в сапунки, в сериали,

с години те гледам, и в "Дързост и в красота".

Пак те откривам, пак си ми в съня.
Отдавна да спя преставам

и все те пиша, чета, все те разпалвам, все те гася.
На ум говоря ти в очи,

пред теб усмихвам се, не ми личи
Аз все те пиша любов и все ми тежи
Аз все чета, препрочитам , а отвътре гори
Една русалка на Андерсън във синьо мълчи

и нова роза си принца засади и път не намирам.

А Хензел е тук и Гретел се губи, сякаш напук.
Само аз, аз си останах, разкъса ме малкият Пух.
И по-клета и от Жан Вължан все ти пиша,

все те пиша, за мен ми е жал.
Пепеляшка си остана с метлата,

а Снежанка още е в гората,

глуха симфония във калното блато,

а водата е мътна и още е лято
Аз все те пиша любов и в този сезон
А всеки следващ чета, бележка в пирон:


" Неизплатени – тока , парното, лъжата, колата
Не забравяй да поправиш – калника, бронята, мечтата и себе си, горката!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мила Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...