Из бележките

Аз все те пиша, любов,

щом усмихнат до мене заспиш,

Дора Габе те пази с лъчи,

а щом бурно до мене мълчиш. 

Данте ада отваря и пак любов ми тежиш
Аз все те пиша разказвам,

а после пак те чета,

по очите, по романите, по ужасите на Кинг 

и те играя в сапунки, в сериали,

с години те гледам, и в "Дързост и в красота".

Пак те откривам, пак си ми в съня.
Отдавна да спя преставам

и все те пиша, чета, все те разпалвам, все те гася.
На ум говоря ти в очи,

пред теб усмихвам се, не ми личи
Аз все те пиша любов и все ми тежи
Аз все чета, препрочитам , а отвътре гори
Една русалка на Андерсън във синьо мълчи

и нова роза си принца засади и път не намирам.

А Хензел е тук и Гретел се губи, сякаш напук.
Само аз, аз си останах, разкъса ме малкият Пух.
И по-клета и от Жан Вължан все ти пиша,

все те пиша, за мен ми е жал.
Пепеляшка си остана с метлата,

а Снежанка още е в гората,

глуха симфония във калното блато,

а водата е мътна и още е лято
Аз все те пиша любов и в този сезон
А всеки следващ чета, бележка в пирон:

" Неизплатени – тока , парното, лъжата, колата
Не забравяй да поправиш – калника, бронята, мечтата и себе си, горката!"