1 jul 2020, 23:57

Из " Дневникът на Арти " - част Трета, 2

690 0 0

Ежедневни приключения 3
...
Днес отправяме се към чешмата
да напълним в тубите водата.
В кипро село се намира,
без да качваме баира.
Ще товарим старата колежка - лимузина,
тя на тати дружка, сивата бамбина,
заради конете в нея няма как да я подмина,
но с ръмженето не мож' ме би, ще я задмина.
Аз от всички най - съм ранобуден,
следва тати, мама - след минути,
а детето - тежката гемия:
- Оставете ме де спя! Ще стана в еди-колко си часа...
Замъкнахме го някак си в колата,
сложихме му шапка, затегнахме юздата.
Зафучахме по шосета,
минахме селцета.
Детето спи, дори не хърка,
изобщо не разбра кога
наляхме Долно Ботевска вода.
Събудихме го чак пред входа на дома
с весела шега:
- Хайде стигнахме чешмата,
Ставай да наливаш в тубите водата!
Той се поогледа и разбра:
- Май проспал съм пътя в таз' кола!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Генева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...