1.07.2020 г., 23:57

Из " Дневникът на Арти " - част Трета, 2

695 0 0

Ежедневни приключения 3
...
Днес отправяме се към чешмата
да напълним в тубите водата.
В кипро село се намира,
без да качваме баира.
Ще товарим старата колежка - лимузина,
тя на тати дружка, сивата бамбина,
заради конете в нея няма как да я подмина,
но с ръмженето не мож' ме би, ще я задмина.
Аз от всички най - съм ранобуден,
следва тати, мама - след минути,
а детето - тежката гемия:
- Оставете ме де спя! Ще стана в еди-колко си часа...
Замъкнахме го някак си в колата,
сложихме му шапка, затегнахме юздата.
Зафучахме по шосета,
минахме селцета.
Детето спи, дори не хърка,
изобщо не разбра кога
наляхме Долно Ботевска вода.
Събудихме го чак пред входа на дома
с весела шега:
- Хайде стигнахме чешмата,
Ставай да наливаш в тубите водата!
Той се поогледа и разбра:
- Май проспал съм пътя в таз' кола!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Генева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...