1 июл. 2020 г., 23:57

Из " Дневникът на Арти " - част Трета, 2

689 0 0

Ежедневни приключения 3
...
Днес отправяме се към чешмата
да напълним в тубите водата.
В кипро село се намира,
без да качваме баира.
Ще товарим старата колежка - лимузина,
тя на тати дружка, сивата бамбина,
заради конете в нея няма как да я подмина,
но с ръмженето не мож' ме би, ще я задмина.
Аз от всички най - съм ранобуден,
следва тати, мама - след минути,
а детето - тежката гемия:
- Оставете ме де спя! Ще стана в еди-колко си часа...
Замъкнахме го някак си в колата,
сложихме му шапка, затегнахме юздата.
Зафучахме по шосета,
минахме селцета.
Детето спи, дори не хърка,
изобщо не разбра кога
наляхме Долно Ботевска вода.
Събудихме го чак пред входа на дома
с весела шега:
- Хайде стигнахме чешмата,
Ставай да наливаш в тубите водата!
Той се поогледа и разбра:
- Май проспал съм пътя в таз' кола!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Генева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...