12 jul 2020, 23:41

Из " Дневникът на Арти " - част Трета, 5

  Poesía
675 0 0


Ежедневни приключения 5
...
Пак ли заваля?!
Гръм отекна, чак до мозъка ми изтрещя.
Бегом, в банята се скрих
и опашката завих.
Щото тя е баш локатор,
страх бера от мълния, предатор...
Но, за жалост, и в банята валеше,
душа пуснат, някой из мъглата рече:
- К'о прайш тука, бе, брат'чед,
нещо си объркал - днес не си на ред!
Гледам с ококорени очи,
главата ниско и прибрал уши.
Сянката подбутна ме с крака,
а аз - ръмжа ли, па ръмжа...
Грижовната ми мама от стаята дойде,
и каза мило:
- Ела, момче! 
Защо отново в банята се крило,
уплашеното ми пораснало кутре?
Нека на тераската да идем,
заедно да гледаме дъжда.
Аз - на коридора в поза " мирен"
сърцето ми, обаче, ще изкочи през носа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Генева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...