12 jul 2020, 23:41

Из " Дневникът на Арти " - част Трета, 5

  Poesía
672 0 0


Ежедневни приключения 5
...
Пак ли заваля?!
Гръм отекна, чак до мозъка ми изтрещя.
Бегом, в банята се скрих
и опашката завих.
Щото тя е баш локатор,
страх бера от мълния, предатор...
Но, за жалост, и в банята валеше,
душа пуснат, някой из мъглата рече:
- К'о прайш тука, бе, брат'чед,
нещо си объркал - днес не си на ред!
Гледам с ококорени очи,
главата ниско и прибрал уши.
Сянката подбутна ме с крака,
а аз - ръмжа ли, па ръмжа...
Грижовната ми мама от стаята дойде,
и каза мило:
- Ела, момче! 
Защо отново в банята се крило,
уплашеното ми пораснало кутре?
Нека на тераската да идем,
заедно да гледаме дъжда.
Аз - на коридора в поза " мирен"
сърцето ми, обаче, ще изкочи през носа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Генева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...