12 июл. 2020 г., 23:41

Из " Дневникът на Арти " - част Трета, 5

676 0 0


Ежедневни приключения 5
...
Пак ли заваля?!
Гръм отекна, чак до мозъка ми изтрещя.
Бегом, в банята се скрих
и опашката завих.
Щото тя е баш локатор,
страх бера от мълния, предатор...
Но, за жалост, и в банята валеше,
душа пуснат, някой из мъглата рече:
- К'о прайш тука, бе, брат'чед,
нещо си объркал - днес не си на ред!
Гледам с ококорени очи,
главата ниско и прибрал уши.
Сянката подбутна ме с крака,
а аз - ръмжа ли, па ръмжа...
Грижовната ми мама от стаята дойде,
и каза мило:
- Ела, момче! 
Защо отново в банята се крило,
уплашеното ми пораснало кутре?
Нека на тераската да идем,
заедно да гледаме дъжда.
Аз - на коридора в поза " мирен"
сърцето ми, обаче, ще изкочи през носа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Генева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...