1 abr 2020, 13:05

Из " Дневникът на Арти " - част Втора, 7

873 0 0

Житейски терзания 7
...
Да се събудя от кошмара,
ден, след ден мечтая...
Атмосферата дойде ми тягостна,
така ли ще я караме до лятоска?!
Всеки се излегнал на кушетка,
прави си дребнава сметка -
кой на ред е да почисти,
другия - за него мисли...
Аааа, не гледайте към мен,
бройте си, в незнам си - кой си ден,
разпределяйте се според график,
отговорности - да станат навик!
Пак започнах да се карам, 
ей по туй си падам -
да играя ролята на господар
и от тях да чакам дар.
Ето го детето,
в учене заето.
Става от зарана,
темите наляга. 
Много му било забавно,
и така не е заразно
да се срещат виртуално
пишат тез домашни славно.
Вижда се със неговия клас,
Госпожата си реди на глас:
" Вниманието насочете 
и отговора посочете!"
Дали в урока да се включа?! 
Ще избягам от излишна скука. 
Нещичко ще понауча, 
ухото хубаво да слуша, 
та на детето да помагам,
и знанията да прилагам
в учебните домашни, 
те са много важни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Генева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....