1.04.2020 г., 13:05

Из " Дневникът на Арти " - част Втора, 7

868 0 0

Житейски терзания 7
...
Да се събудя от кошмара,
ден, след ден мечтая...
Атмосферата дойде ми тягостна,
така ли ще я караме до лятоска?!
Всеки се излегнал на кушетка,
прави си дребнава сметка -
кой на ред е да почисти,
другия - за него мисли...
Аааа, не гледайте към мен,
бройте си, в незнам си - кой си ден,
разпределяйте се според график,
отговорности - да станат навик!
Пак започнах да се карам, 
ей по туй си падам -
да играя ролята на господар
и от тях да чакам дар.
Ето го детето,
в учене заето.
Става от зарана,
темите наляга. 
Много му било забавно,
и така не е заразно
да се срещат виртуално
пишат тез домашни славно.
Вижда се със неговия клас,
Госпожата си реди на глас:
" Вниманието насочете 
и отговора посочете!"
Дали в урока да се включа?! 
Ще избягам от излишна скука. 
Нещичко ще понауча, 
ухото хубаво да слуша, 
та на детето да помагам,
и знанията да прилагам
в учебните домашни, 
те са много важни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Генева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...