10 abr 2020, 20:23

Из "Дневникът на Арти " - част Втора, 9

963 0 0

Житейски терзания 9
...
" Бая време се позастояхме..."
- рече тати, 
поглед жалостив към мама прати.
" Схванах се, достатъчно поспахме..."
- тя добави 
и " топката" в отсрещната страна препрати.
А на мен, ми е добре,
цяааал ден вкъщи - не е зле.
Гушкат ме и цунки ми изпращат - отдалеч,
заради опасния корона-меч.
Трябва да се пази тишина!
Почва се от сутринта.
Уроци - на дистанция, 
детето-  слуша свойта станция,
където госпожите влизат в някой час,
следят домашните със пълен клас.
Даже, господинът, дал е упражнения  -
по тема " Възклицателните изречения".
Добре се справят тези ученици,
заслужават да им пишат по предметите... шестици!
Възкликвам, защото им се възхищавам:
Ах, колко са организирани
и дисциплинирани!
Имат време и за творчество - 
рисуват,
пеят и танцуват.
Ех, че младо и цивилизовано човечество!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Генева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...