10.04.2020 г., 20:23

Из "Дневникът на Арти " - част Втора, 9

959 0 0

Житейски терзания 9
...
" Бая време се позастояхме..."
- рече тати, 
поглед жалостив към мама прати.
" Схванах се, достатъчно поспахме..."
- тя добави 
и " топката" в отсрещната страна препрати.
А на мен, ми е добре,
цяааал ден вкъщи - не е зле.
Гушкат ме и цунки ми изпращат - отдалеч,
заради опасния корона-меч.
Трябва да се пази тишина!
Почва се от сутринта.
Уроци - на дистанция, 
детето-  слуша свойта станция,
където госпожите влизат в някой час,
следят домашните със пълен клас.
Даже, господинът, дал е упражнения  -
по тема " Възклицателните изречения".
Добре се справят тези ученици,
заслужават да им пишат по предметите... шестици!
Възкликвам, защото им се възхищавам:
Ах, колко са организирани
и дисциплинирани!
Имат време и за творчество - 
рисуват,
пеят и танцуват.
Ех, че младо и цивилизовано човечество!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Генева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...