29 ene 2021, 11:37

Из " Дневникът на Арти " - Мечтания

  Poesía
455 0 0

...
Искам да играя в дозата безспирност 
на пухкавия сняг....
Как да вмъкна своята реалност
в този телевизионен свят?!
Муцунката подбутва
екранен небосвод,
от вълнението лапата потупва,
очаквам да ми обясните технологичния подход.
От какво я правят таз' преграда,
че прескока - невъзможен " check ",
от другата страна - гората в снежната премяна,
а у нас е дневен тракт с дивана мек.
Има начин 
мечтите да се съживят -
поглеждам миловидно тати
очите ми в сълзи горят...
Разходка - дума важна и любима!
Ето и навън снежецът пръсна своята корида...
Нямам нуждата от боти и качулка,
роден съм с пух и златна букла.
Навън, навън, навън...
Ехото и вкъщи търсело уши...
като агънце заблеяло,
а след секунди - и ще закрещи.
Но под топло одеяло - 
човеците сковани като пън.
Хич не им се ставало...
Добре - пуснете ме, поне през телевизора, за малко "run "!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Генева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...