...
Искам да играя в дозата безспирност 
на пухкавия сняг....
Как да вмъкна своята реалност
в този телевизионен свят?!
Муцунката подбутва
екранен небосвод,
от вълнението лапата потупва,
очаквам да ми обясните технологичния подход.
От какво я правят таз' преграда,
че прескока - невъзможен " check ",
от другата страна - гората в снежната премяна,
а у нас е дневен тракт с дивана мек.
Има начин 
мечтите да се съживят -
поглеждам миловидно тати
очите ми в сълзи горят...
Разходка - дума важна и любима!
Ето и навън снежецът пръсна своята корида...
Нямам нуждата от боти и качулка,
роден съм с пух и златна букла.
Навън, навън, навън...
Ехото и вкъщи търсело уши...
като агънце заблеяло,
а след секунди - и ще закрещи.
Но под топло одеяло - 
човеците сковани като пън.
Хич не им се ставало...
Добре - пуснете ме, поне през телевизора, за малко "run "!