6 may 2008, 8:30

Из Изблици...1 

  Poesía
602 0 7

Аз... крехка съм -

                    птица незагнездена,

дъхът ми нецелунат... спира времето!

Само влакът ми е като тиктакане,

(часовникът нечут)

когато тръгвам,

                         разтворена

на лалето в чашките...!

По въздуха прелитам,

                 но на гарата

с момчешката си риза разкопчана

в реалност чакаш да те гушна,

                     като пламък!

 

 

 

 

© Женина Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??