6.05.2008 г., 8:30 ч.

Из Изблици...1 

  Поезия
668 0 7

Аз... крехка съм -

                    птица незагнездена,

дъхът ми нецелунат... спира времето!

Само влакът ми е като тиктакане,

(часовникът нечут)

когато тръгвам,

                         разтворена

на лалето в чашките...!

По въздуха прелитам,

                 но на гарата

с момчешката си риза разкопчана

в реалност чакаш да те гушна,

                     като пламък!

 

 

 

 

© Женина Богданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??