Аз... крехка съм -
птица незагнездена,
дъхът ми нецелунат... спира времето!
Само влакът ми е като тиктакане,
(часовникът нечут)
когато тръгвам,
разтворена
на лалето в чашките...!
По въздуха прелитам,
но на гарата
с момчешката си риза разкопчана
в реалност чакаш да те гушна,
като пламък!
© Женина Богданова All rights reserved.
С обич, Жени!