22 jul 2007, 12:06

*** (Из "Животът, какъвто е")

  Poesía
769 0 15
 

(миниатюра)


Съдбата не всеки дарява с перо,

но обича да го прави с жените.

Четейки тях, себе си питам: - Защо

даряват ни с това радост на дните?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не , не е женчо ,Вили! Такъв мъж сигурно обича толкова много , че даже не мога да си го представя!
  • Благодаря ви, Миличка, Никол!
  • Вили, не исках да прозвучи така ... Хареса ми, но предизвика в мен някакви тъжни усещания ...
    Въздействащо пишеш - затова .... {}
  • Не зная дали съм разбрал правилно, Миличка! Жената с талант да пише дарява радост на другите! Когато някой ги чете изпитва радост, която се превръща в отрова за него - така ли? И как ще задържи тази радост само за себе си този читател, след като написаното е достигнало до много хора? Глупаво е да опитва! Това може да извърши, само авторката/авторът не е публикувала, а го е изпратила само до един човек - до него, до читателя! И този човек започва да крие произведението от чужди погледи, именно с такава цел - да попречи друг да му се наслади! Правилно ли съм разбрал написаното от теб?
    Колкото до това - можеш ли да напишеш нещо - не мога да ти отговоря, защото пиша само преживяни неща! Не зная! Не ми се сърди! Ако по силата на някакви обстоятелства преживея нещо подобно - може би!
    Благодаря, че ме четеш!
    Магдалена, благодаря! Но ако и за мъжа е същото? Тогава какво? Той "женчо" ли е?
  • хубаво нещо е иронията на съдбата ...
    дали жените надарени с перо могат да дават радост, при положение че опитвайки я тази радост, тя се превръща в отрова за този,който я опитва? И се стреми отчаяно да задържи тази радост само и единствено за себе си, да попречи на друг да опита от нея ...??? Малко тъжен коментар, но ... личен. Може ли да напишеш нещо за това ?

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...