*** (Из "Животът, какъвто е")
(миниатюра)
Съдбата не всеки дарява с перо,
но обича да го прави с жените.
Четейки тях, себе си питам: - Защо
даряват ни с това радост на дните?
© Вили Тодоров All rights reserved.
(миниатюра)
Съдбата не всеки дарява с перо,
но обича да го прави с жените.
Четейки тях, себе си питам: - Защо
даряват ни с това радост на дните?
© Вили Тодоров All rights reserved.
Той "женчо" ли е?
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...