Jul 22, 2007, 12:06 PM

*** (Из "Животът, какъвто е")

  Poetry
765 0 15
 

(миниатюра)


Съдбата не всеки дарява с перо,

но обича да го прави с жените.

Четейки тях, себе си питам: - Защо

даряват ни с това радост на дните?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не , не е женчо ,Вили! Такъв мъж сигурно обича толкова много , че даже не мога да си го представя!
  • Благодаря ви, Миличка, Никол!
  • Вили, не исках да прозвучи така ... Хареса ми, но предизвика в мен някакви тъжни усещания ...
    Въздействащо пишеш - затова .... {}
  • Не зная дали съм разбрал правилно, Миличка! Жената с талант да пише дарява радост на другите! Когато някой ги чете изпитва радост, която се превръща в отрова за него - така ли? И как ще задържи тази радост само за себе си този читател, след като написаното е достигнало до много хора? Глупаво е да опитва! Това може да извърши, само авторката/авторът не е публикувала, а го е изпратила само до един човек - до него, до читателя! И този човек започва да крие произведението от чужди погледи, именно с такава цел - да попречи друг да му се наслади! Правилно ли съм разбрал написаното от теб?
    Колкото до това - можеш ли да напишеш нещо - не мога да ти отговоря, защото пиша само преживяни неща! Не зная! Не ми се сърди! Ако по силата на някакви обстоятелства преживея нещо подобно - може би!
    Благодаря, че ме четеш!
    Магдалена, благодаря! Но ако и за мъжа е същото? Тогава какво? Той "женчо" ли е?
  • хубаво нещо е иронията на съдбата ...
    дали жените надарени с перо могат да дават радост, при положение че опитвайки я тази радост, тя се превръща в отрова за този,който я опитва? И се стреми отчаяно да задържи тази радост само и единствено за себе си, да попречи на друг да опита от нея ...??? Малко тъжен коментар, но ... личен. Може ли да напишеш нещо за това ?

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...