22.07.2007 г., 12:06

*** (Из "Животът, какъвто е")

767 0 15
 

(миниатюра)


Съдбата не всеки дарява с перо,

но обича да го прави с жените.

Четейки тях, себе си питам: - Защо

даряват ни с това радост на дните?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не , не е женчо ,Вили! Такъв мъж сигурно обича толкова много , че даже не мога да си го представя!
  • Благодаря ви, Миличка, Никол!
  • Вили, не исках да прозвучи така ... Хареса ми, но предизвика в мен някакви тъжни усещания ...
    Въздействащо пишеш - затова .... {}
  • Не зная дали съм разбрал правилно, Миличка! Жената с талант да пише дарява радост на другите! Когато някой ги чете изпитва радост, която се превръща в отрова за него - така ли? И как ще задържи тази радост само за себе си този читател, след като написаното е достигнало до много хора? Глупаво е да опитва! Това може да извърши, само авторката/авторът не е публикувала, а го е изпратила само до един човек - до него, до читателя! И този човек започва да крие произведението от чужди погледи, именно с такава цел - да попречи друг да му се наслади! Правилно ли съм разбрал написаното от теб?
    Колкото до това - можеш ли да напишеш нещо - не мога да ти отговоря, защото пиша само преживяни неща! Не зная! Не ми се сърди! Ако по силата на някакви обстоятелства преживея нещо подобно - може би!
    Благодаря, че ме четеш!
    Магдалена, благодаря! Но ако и за мъжа е същото? Тогава какво? Той "женчо" ли е?
  • хубаво нещо е иронията на съдбата ...
    дали жените надарени с перо могат да дават радост, при положение че опитвайки я тази радост, тя се превръща в отрова за този,който я опитва? И се стреми отчаяно да задържи тази радост само и единствено за себе си, да попречи на друг да опита от нея ...??? Малко тъжен коментар, но ... личен. Може ли да напишеш нещо за това ?

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...