"... На моята малка принцеса"
Виждаш ли колко мислиш за мене
и вярваш, че всичко така си върви,
спечели любовта ми, за да бъда със тебе
по начина, който ти прецениш.
Защо ми е нужно да говоря във рими,
убеждавайки себе си в нещо минало с дни.
Съжалявам, че краен съм, моля, прости ми!
Устата пресъхва, но стига, поспри.
Така убеден към теб се обръщам,
но ползата, всичко, едва я откривам.
За теб си мисля, но дали да се връщам?! ...