"... На моята малка принцеса"

Виждаш ли колко мислиш за мене

и вярваш, че всичко така си върви,

спечели любовта ми, за да бъда със тебе

по начина, който ти прецениш.

Защо ми е нужно да говоря във рими,

убеждавайки себе си в нещо минало с дни.

Съжалявам, че краен съм, моля, прости ми!

Устата пресъхва, но стига, поспри.

Така убеден към теб се обръщам,

но ползата, всичко, едва я откривам.

За теб си мисля, но дали да се връщам?!

А сигурно знаеш, че добре се прикривам.

Уморявам се бавно със мисъл тревожна,

че всичко май било е лъжа,

но дали е така, със мъка безбожна

лутам се в мисли насред голи поля.

А дали е театър с много ловки актьори?!

Тази мисъл не спира да ме гони със бяс.

Вероятно, по-скоро умели шофьори,

да ме карат на сцената да плача със глас.

Човек от вода изграден е, живее

и сълзите му тъжно го източват в прахта,

но едва ли ще карат славей нежно да пее,

високо и силно като бърза река.

LIKADEVONEN (05.11.05y. 14:00h.)