... Из моята вяра
"... На моята малка принцеса"
Виждаш ли колко мислиш за мене
и вярваш, че всичко така си върви,
спечели любовта ми, за да бъда със тебе
по начина, който ти прецениш.
Защо ми е нужно да говоря във рими,
убеждавайки себе си в нещо минало с дни.
Съжалявам, че краен съм, моля, прости ми!
Устата пресъхва, но стига, поспри.
Така убеден към теб се обръщам,
но ползата, всичко, едва я откривам.
За теб си мисля, но дали да се връщам?!
А сигурно знаеш, че добре се прикривам.
Уморявам се бавно със мисъл тревожна,
че всичко май било е лъжа,
но дали е така, със мъка безбожна
лутам се в мисли насред голи поля.
А дали е театър с много ловки актьори?!
Тази мисъл не спира да ме гони със бяс.
Вероятно, по-скоро умели шофьори,
да ме карат на сцената да плача със глас.
Човек от вода изграден е, живее
и сълзите му тъжно го източват в прахта,
но едва ли ще карат славей нежно да пее,
високо и силно като бърза река.
LIKADEVONEN (05.11.05y. 14:00h.)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илия Деведжиев Все права защищены
