24 jul 2015, 21:40  

Из "Нея"

  Poesía
1K 1 7

В лоното на всяка неразкрита мисъл,

в шепота на онемелия отдавна страх,

със силата на скрития у мене смисъл

аз днес намирам светлина сред шепа прах...

 

... И давя се отново във въпроси страшни,

и мостове бетонни сред звезди градя,

убивам безпощадно всички мисли мрачни,

окъсаните чувства в стихове редя...

 

... И ровя без умора в сърдечната си същност,

ръждясалата обич с надежда пак кова,

разкъсваща с нокти нечистата си външност -

раждам и убивам, тлея и горя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Електра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Как бих могла да имам против, Велин?! За мен е истинско удоволствие...Нека този стих бъде и за теб, очевидно сме близки по душевност...
  • Електра, благодаря ти, че вдъхна отново живот на това прекрасно стихотворение! Ще си го препрочитам от време на време, ако нямаш нищо против?!
  • Мая, разбира се, че го написах за теб!
  • Шери, Младен, Велин, благодаря за вниманието и милите думи!
    Младен, благодаря за приятелската забележка. Смятам, че си прав. Вече коригирах текста.
  • Страхотно е! Поздрави!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...