Из "Нея"
В лоното на всяка неразкрита мисъл,
в шепота на онемелия отдавна страх,
със силата на скрития у мене смисъл
аз днес намирам светлина сред шепа прах...
... И давя се отново във въпроси страшни,
и мостове бетонни сред звезди градя,
убивам безпощадно всички мисли мрачни,
окъсаните чувства в стихове редя...
... И ровя без умора в сърдечната си същност,
ръждясалата обич с надежда пак кова,
разкъсваща с нокти нечистата си външност -
раждам и убивам, тлея и горя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Електра Всички права запазени
