empousa5 (Електра)
30 281
24 июл. 2015 г., 21:40  

Из "Нея" 

  Поэзия
768 1 7

В лоното на всяка неразкрита мисъл,

в шепота на онемелия отдавна страх,

със силата на скрития у мене смисъл

аз днес намирам светлина сред шепа прах...

 

... И давя се отново във въпроси страшни,

и мостове бетонни сред звезди градя,

убивам безпощадно всички мисли мрачни,

окъсаните чувства в стихове редя...

 

... И ровя без умора в сърдечната си същност,

ръждясалата обич с надежда пак кова,

разкъсваща с нокти нечистата си външност -

раждам и убивам, тлея и горя...

© Електра Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Как бих могла да имам против, Велин?! За мен е истинско удоволствие...Нека този стих бъде и за теб, очевидно сме близки по душевност...
  • Електра, благодаря ти, че вдъхна отново живот на това прекрасно стихотворение! Ще си го препрочитам от време на време, ако нямаш нищо против?!
  • Мая, разбира се, че го написах за теб!
  • Шери, Младен, Велин, благодаря за вниманието и милите думи!
    Младен, благодаря за приятелската забележка. Смятам, че си прав. Вече коригирах текста.
  • Страхотно е! Поздрави!
  • Хубаво стихотворение, Електра! Имам една незначителна и най-приятелска бележка. В третия ред на първия куплет има ритъмно нарушение. Предлагам незначителна редакция, съхраняваща изцяло написаното от теб:

    "със силата на скрития у мене смисъл"

    Поставям убедено най-висока оценка за този поетичен текст!
  • Хареса ми безумно много! Невероятен стих! И теб ще те пусна някой ден във "f" и ще видя дали има други хора, които разбират и оценяват това, което твориш.
    Поздрави! А за мен остава удоволствието от прочетеното.
Предложения
: ??:??