Из остарели писания
644
0
0
Държейки в ръце си,
отминали мисли,
творени с перо,
из жълтите листи.
"Душа се крепи,
на бели криле.
Любов я огрява
и хамак и плете."
Мозъкът бавно,
думи заменя.
лирика търси,
измъчено, гладно....
Не разбира ли той,
че текста написан
завършва със гибел,
за героя улисан.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Калоян Велинов Todos los derechos reservados
