29 jun 2017, 18:32

Из остарели писания 

  Poesía » Filosófica
370 0 0


Държейки в ръце си,
отминали мисли,
творени с перо,
из жълтите листи.


"Душа се крепи,
на бели криле.
Любов я огрява
и хамак и плете."


Мозъкът бавно,
думи заменя.
лирика търси,
измъчено, гладно....


Не разбира ли той,
че текста написан
завършва със гибел,
за героя улисан.

© Калоян Велинов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??