29 июн. 2017 г., 18:32

Из остарели писания 

  Поэзия » Философская
369 0 0


Държейки в ръце си,
отминали мисли,
творени с перо,
из жълтите листи.


"Душа се крепи,
на бели криле.
Любов я огрява
и хамак и плете."


Мозъкът бавно,
думи заменя.
лирика търси,
измъчено, гладно....


Не разбира ли той,
че текста написан
завършва със гибел,
за героя улисан.

© Калоян Велинов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??