29.06.2017 г., 18:32 ч.

Из остарели писания 

  Поезия » Философска
396 0 0


Държейки в ръце си,
отминали мисли,
творени с перо,
из жълтите листи.


"Душа се крепи,
на бели криле.
Любов я огрява
и хамак и плете."


Мозъкът бавно,
думи заменя.
лирика търси,
измъчено, гладно....


Не разбира ли той,
че текста написан
завършва със гибел,
за героя улисан.

© Калоян Велинов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??