Из остарели писания
640
0
0
Държейки в ръце си,
отминали мисли,
творени с перо,
из жълтите листи.
"Душа се крепи,
на бели криле.
Любов я огрява
и хамак и плете."
Мозъкът бавно,
думи заменя.
лирика търси,
измъчено, гладно....
Не разбира ли той,
че текста написан
завършва със гибел,
за героя улисан.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калоян Велинов Всички права запазени
