*Из търсене на национални особености*

В едно деликатно време,

в което всеки всекиго кори,

едва ли погледа сме вперили

да търсим собствените си злини.

Избягваме и да променяме

самоизяждащите ни червяци,

понеже верни сме на себе си,

дори с държанието си и на простаци.

В деня на националните герои

не спираме под звука на сирена.

Пет минути са огромна жертва

в повърхностното ни, материално време.

Желаем злото на съседа,

крадем идеите на креативни хора,

и тупаме се във гърдите,

забравили честта! Що за порода?

Остава ми надежда само,

надничайки в очите на децата,

че поколенията нови имат по-голямо

достойнство, да не са част от тълпата.

Зимният сън крие рискове,

да останем със затворени очи вовеки.

За последствията –

обръщайте се по-често към себе си!

07.06.2011

Сливен