12 mar 2006, 23:24

Избавление 

  Poesía
732 0 2
               Избавление

Заведи ме вкъщи!Скрий ме от зората!
Да не чувам ничий глас,проклинащ вечността.
Открадни от мене нея-свободата,
да я освободиш от мойта суета.

Опитах се да плача,но не мога,
реших да се усмихвам на дъжда.
Проклех съдбата в черната и тога
и спрях да търся себе си в нощта.

Поглеждам със на рая слепотата,
сама съм,без крила да отлетя
и искам да се слея с тъмнината
и с нея във прегръдка да заспя...

© Владислава Генова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??