Избавление
Избавление
Заведи ме вкъщи!Скрий ме от зората!
Да не чувам ничий глас,проклинащ вечността.
Открадни от мене нея-свободата,
да я освободиш от мойта суета.
Опитах се да плача,но не мога,
реших да се усмихвам на дъжда.
Проклех съдбата в черната и тога
и спрях да търся себе си в нощта.
Поглеждам със на рая слепотата,
сама съм,без крила да отлетя
и искам да се слея с тъмнината
и с нея във прегръдка да заспя...
Заведи ме вкъщи!Скрий ме от зората!
Да не чувам ничий глас,проклинащ вечността.
Открадни от мене нея-свободата,
да я освободиш от мойта суета.
Опитах се да плача,но не мога,
реших да се усмихвам на дъжда.
Проклех съдбата в черната и тога
и спрях да търся себе си в нощта.
Поглеждам със на рая слепотата,
сама съм,без крила да отлетя
и искам да се слея с тъмнината
и с нея във прегръдка да заспя...
© Владислава Генова All rights reserved.
