12.03.2006 г., 23:24 ч.

Избавление 

  Поезия
733 0 2
               Избавление

Заведи ме вкъщи!Скрий ме от зората!
Да не чувам ничий глас,проклинащ вечността.
Открадни от мене нея-свободата,
да я освободиш от мойта суета.

Опитах се да плача,но не мога,
реших да се усмихвам на дъжда.
Проклех съдбата в черната и тога
и спрях да търся себе си в нощта.

Поглеждам със на рая слепотата,
сама съм,без крила да отлетя
и искам да се слея с тъмнината
и с нея във прегръдка да заспя...

© Владислава Генова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??