23 mar 2022, 8:34

Избледнявам

  Poesía
477 0 0

С течение на дните,

нощите стават дълги
Но все още съм тук, опитвайки се да намеря начин, за да изчезне тази празнота
Но пак няма да изчезне

Защото навсякъде, където отида, винаги си в ума ми
И всеки път, когато плачеш,

запазваш болката вътре
Лъжеш ме с "всичко е наред"
Сега е трудно да се каже, винаги е трудно да се каже
липсваш ми

Всеки ден се побърквам
Ти си единствената,

която ще ме спаси
Без теб тук просто избледнявам

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Богданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....