23.03.2022 г., 8:34

Избледнявам

473 0 0

С течение на дните,

нощите стават дълги
Но все още съм тук, опитвайки се да намеря начин, за да изчезне тази празнота
Но пак няма да изчезне

Защото навсякъде, където отида, винаги си в ума ми
И всеки път, когато плачеш,

запазваш болката вътре
Лъжеш ме с "всичко е наред"
Сега е трудно да се каже, винаги е трудно да се каже
липсваш ми

Всеки ден се побърквам
Ти си единствената,

която ще ме спаси
Без теб тук просто избледнявам

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Богданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...