23 мар. 2022 г., 08:34

Избледнявам

478 0 0

С течение на дните,

нощите стават дълги
Но все още съм тук, опитвайки се да намеря начин, за да изчезне тази празнота
Но пак няма да изчезне

Защото навсякъде, където отида, винаги си в ума ми
И всеки път, когато плачеш,

запазваш болката вътре
Лъжеш ме с "всичко е наред"
Сега е трудно да се каже, винаги е трудно да се каже
липсваш ми

Всеки ден се побърквам
Ти си единствената,

която ще ме спаси
Без теб тук просто избледнявам

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емил Богданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...