3 ago 2016, 10:14

Избор

  Poesía
1K 1 3

Добри ли да бъдем, или лоши и зли?
Душа във въпрос се разтваря.
Изчезват преградите, щом сме сами,
бразда гранична остава.
Не вярваме сутрин, не вярваме вечер.
Не вярваме даже на "театър".
Неподареното цвете изсъхва. Уви!
Протягаш ръка - само вятър.
Не знаем сутрин, не знаем и вечер.
Не знаем и нота сърдечност.
С нови дрехи, така ни отива!
За нас самотата е Вечност!
Не можем и сутрин... не можем и вечер.
Не можем да бъдем различни.
За различните,"вратовръзка" - без..личнос ..т.
Усмихни се! След миг сме "далечност".
Няма сутрин... а няма и вечер.
Блъска силно камбана в гърдите!
Сутрин-жар! Вечер сълзи в очите.
Любов търсим дори във звездите.
Разпиляно щастие няма!
Разпилени съкровища - много.
Сутрин бягаме от вълчата яма.
Вечер просто преживяме слама.
Разпокъсано се получи ама от сърце. :)


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Орлин Будинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...