3 ago 2016, 10:14

Избор

  Poesía
1K 1 3

Добри ли да бъдем, или лоши и зли?
Душа във въпрос се разтваря.
Изчезват преградите, щом сме сами,
бразда гранична остава.
Не вярваме сутрин, не вярваме вечер.
Не вярваме даже на "театър".
Неподареното цвете изсъхва. Уви!
Протягаш ръка - само вятър.
Не знаем сутрин, не знаем и вечер.
Не знаем и нота сърдечност.
С нови дрехи, така ни отива!
За нас самотата е Вечност!
Не можем и сутрин... не можем и вечер.
Не можем да бъдем различни.
За различните,"вратовръзка" - без..личнос ..т.
Усмихни се! След миг сме "далечност".
Няма сутрин... а няма и вечер.
Блъска силно камбана в гърдите!
Сутрин-жар! Вечер сълзи в очите.
Любов търсим дори във звездите.
Разпиляно щастие няма!
Разпилени съкровища - много.
Сутрин бягаме от вълчата яма.
Вечер просто преживяме слама.
Разпокъсано се получи ама от сърце. :)


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Орлин Будинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...