Aug 3, 2016, 10:14 AM

Избор

  Poetry
1K 1 3

Добри ли да бъдем, или лоши и зли?
Душа във въпрос се разтваря.
Изчезват преградите, щом сме сами,
бразда гранична остава.
Не вярваме сутрин, не вярваме вечер.
Не вярваме даже на "театър".
Неподареното цвете изсъхва. Уви!
Протягаш ръка - само вятър.
Не знаем сутрин, не знаем и вечер.
Не знаем и нота сърдечност.
С нови дрехи, така ни отива!
За нас самотата е Вечност!
Не можем и сутрин... не можем и вечер.
Не можем да бъдем различни.
За различните,"вратовръзка" - без..личнос ..т.
Усмихни се! След миг сме "далечност".
Няма сутрин... а няма и вечер.
Блъска силно камбана в гърдите!
Сутрин-жар! Вечер сълзи в очите.
Любов търсим дори във звездите.
Разпиляно щастие няма!
Разпилени съкровища - много.
Сутрин бягаме от вълчата яма.
Вечер просто преживяме слама.
Разпокъсано се получи ама от сърце. :)


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Орлин Будинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...