Aug 3, 2016, 10:14 AM

Избор

  Poetry
1K 1 3

Добри ли да бъдем, или лоши и зли?
Душа във въпрос се разтваря.
Изчезват преградите, щом сме сами,
бразда гранична остава.
Не вярваме сутрин, не вярваме вечер.
Не вярваме даже на "театър".
Неподареното цвете изсъхва. Уви!
Протягаш ръка - само вятър.
Не знаем сутрин, не знаем и вечер.
Не знаем и нота сърдечност.
С нови дрехи, така ни отива!
За нас самотата е Вечност!
Не можем и сутрин... не можем и вечер.
Не можем да бъдем различни.
За различните,"вратовръзка" - без..личнос ..т.
Усмихни се! След миг сме "далечност".
Няма сутрин... а няма и вечер.
Блъска силно камбана в гърдите!
Сутрин-жар! Вечер сълзи в очите.
Любов търсим дори във звездите.
Разпиляно щастие няма!
Разпилени съкровища - много.
Сутрин бягаме от вълчата яма.
Вечер просто преживяме слама.
Разпокъсано се получи ама от сърце. :)


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Орлин Будинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...