1 dic 2007, 8:34

Избор 

  Poesía
611 0 12
Задушен от сълзи в досадната скука,
раните кървави бързаш да ближеш,
мръсен и гневен се ровиш в боклука,
без път, без посока се движиш.
С поредна омраза и свито мълчание
без вяра окайваш разбита съдба,
удавен в морето на мъртво познание,
отчаян загърбваш протест и борба.
Броиш си стотинките, плачеш от яд,
а други те гледат със смях отвисоко,
макар да ухаят на мърша и смрад,
харчат с размах, живеят широко. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??