1 dic 2007, 8:34

Избор

  Poesía
718 0 12

Задушен от сълзи в досадната скука,

раните кървави бързаш да ближеш,

мръсен и гневен се ровиш в боклука,

без път, без посока се движиш.

С поредна омраза и свито мълчание

без вяра окайваш разбита съдба,

удавен в морето на мъртво познание,

отчаян загърбваш протест и борба.

Броиш си стотинките, плачеш от яд,

а други те гледат със смях отвисоко,

макар да ухаят на мърша и смрад,

харчат с размах, живеят широко.

В обидно и срамно развихрена участ

превиваш гърба, безплодно мърмориш,

страдаш в страха от поредната глупост

и празни червата в корема къркорят.

Докато сам от калта се спасяваш,

оставаш в света изолиран,

примката сам на живота затягаш

и гаснеш с душа препарирана.

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...